Бяла е град в Североизточна България,намира се във Варненска област и е административен център на Община Бяла. Отстои на 52 км южно от областния център Варна, на 6 км северно от най-близкия град - Обзор, на 48 км североизточно от Несебър и на 80 км североизточно от Бургас. През града минава международният път Е87.
Град Бяла е разположен в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. Бреговата ивица край града е съчетание от скалист стръмен бряг, малки заливи и плажни ивици с пясъчни дюни. Всичко това придава на околността атрактивност и особено очарование. Югоизточно от Бяла се намира тясно свързания с историята на селището нос Свети Атанас.
Населението на града към 2011 г. е 2023 жители.
Макар и малко градче Бяла има дълга-хилядолетна история. Почти цялата му древна история е свързана с вдадения навътре в морето нос Св. Атанас. За съществуването на крепост тук се знае още от 1892 г., когато са направени теренни проучвания от основателите на българската археология - братята Хермингилд и Карел Шкорпил. Едва през 70-80-те години на ХХ в. оглавената от проф. Михаил Лазаров археологическа експедиция в залива, южно от носа, дава допълнителна информация, която е обобщена в малки статии в списание "Космос". Най-същесвените открития са направени по време на археологически разкопки през последните години, с ръководител ст. н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.
Първото селище в района е възникнало още през трако-еленистичната епоха, вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място-открити са останки от каменно-дървени котви, както и няколко фрагмента от хиоски амфори ,датирани към VІ-V в. пр. Хр. Заключенията направени при подводните проучвания са подплатени и от сведения идващи от старите извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището в споменатия залив. Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти.
От досега направените проучвания може да се приеме, че крепостта на носа е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхващала е площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. За сега е локализирана една голяма кула - основите ѝ са с диаметър над 14-15 м. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено. От разкопките е установено и ,че преди изграждането на крепостта, на носа е съществувало римско селище.
Най-интересният обект на нос Св. Атанас е раннохристиянска базилика, датирана от V в. Изхождайки от пищността на украсата на храма, съвсем правдоподобно е да се приеме, че той е бил епископска резиденция.
Крепостта, заедно със селището към нея и базиликата са били разрушени в началото на VII в., по време на аваро-славянските нашествия.
След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът на днешния град влиза в неговите граници. От това време се отнася земленият отбранителен вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известният камък с врязани рунически букви-знаци,които се свързват с прабългарската митология.
Живота в тези земи през средновековието е свързан с крепостта "Козяк", намираща се в околността на близкото до Бяла село Дюлино. Укреплението било разделено на две части, като предната е служела за охраната на пристан. Крепостта тежко пострадала и била превзета от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход по Българското Черноморие през есента на 1366 г. По-късно,"Козяк" отново била включена в границите на Търновското царство-по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.).
"Козяк" продължил да се използва като пристан и през османското робство ,има сведения,че през ХVІ в. е съществувал “закон за пристанището на Гьозке (Козяк)”, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.
За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере.    
Жители на Бяла, наред с други селища по Черноморието, вземат участие в Гръцкото въстание през 1821 г.
Национално-освободителното движение в Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. В знак на признателност, в центъра на градчето е издигнат негов паметник.
Бяла не остава настрана от общонациналния духовен и културен възход през годините на Българското възраждане, в тази епоха в селото са издигнати два правослани храма:
 - църква “Света Параскева” - построена е през 1847 г. по тогава действащите закони на Османската империя - храмът на православните християни не е могъл да бъде "по-висок от ръстта на турчин с фес покачен на своя кон". До 1907 г. в църквата се проповядва на гръцки, а една от стаите в предверието на храма е било гръцкото училище.
- църква "Успение Богородично” - издигната е през паметната 1876 г. и за разлика от "Св. Параскева", тя по-голяма и величествена. Църквата е действаща до средата на 80-те години, след което е подложена на разрушение. Днес старият храм е съборен и на негово място се изгражда нов. Създадена е Фондация “Вяра, Надежда, Любов”, която набира средства за доизграждането му. Всички дарения за Църковен храм "Успение Богородично" и "Св. Параскева" се набират чрез:
Банка ДСК - Бяла, област Варна
банков код: 30003118
банкова сметка: 1000102112
Църковно настоятелство
Съгласно договора Моллов-Кафандарис и спогодбата Калфов-Политис, от 1925 до към 1928 г. от Бяла се изселили около двеста гръцки/гъркомански семейства в Катерини, Корино, Китрос,А спрос  (в Гърция). В техните къщи се настаняват българи-бежанци от Енидже Вардар и околните села, а по-късно и от Одринска Тракия и Добруджа. Голяма част от днешното население на града е съставено от потомци на тези бежанци.
Бяла става град през 1984 г. с указ на Министерския съвет.
Уникалните природни дадености(съчетанието на планински и морски климат,девствени плажове) и наличието на културно-исторически пметници,превръщат Бяла във все по-предпочитано място за посещение и почивка.
Някои от забележителностите на града са:
- Ранновизантийска крепост и базилика на нос "Св.Атанас" - обектът все още не е социализиран и експониран, но се очаква скоро да бъде.
- Етнографски комплекс - експозицията му дава представа за богатото разнообразие в бита и културата на населението от общината през последните години на ХІХ и началото на ХХ век.
- Природен обект "Белите скали"

Източници:
1.Сайт на Община Бяла: www.byala.org
2.Валери Йотов - научен ръководител на археологическия обект на нос Св. Атанас